ПЪТЕПИС ЗА СИНТРА

МАВРИТАНСКИЯТ ЗАМЪК – ЕДНА СТАРИННА ЛЕГЕНДА

Автобус 434 чака пред двореца Пена, и ние отново се качване на него, за да слезем на изходната точка, където е туристическия център

и началото на Мавританския замък.

Минаваме под каменния му свод

и започваме да се изкачваме нагоре, като за ориентир ни служи безкрайната крепостна стена.

Замъкът датира от VІІІ-ІХ в. - времето на арабското владичество.

Изграден е като наблюдателен пункт за защита на околностите на Лисабон.

От стените се наблюдавало цялото крайбрежие, откривал се и чудесен поглед към хълмовете на Синтра.

Докато се катерим по стълбите покрай стената, забелязваме разликата в конструкцията им. Личи си как по-горните редове са полагани по-късно, през различни периоди от ХІІ до ХХ в. Достигаме до втора стена, с която се  увеличавал защитеният район около замъка. След още много пъшкане и катерене вече сме до цистерните. Тези съоражения  били жизненоважни в случай на обсада. След земетресението през 1755 г. сводовете  и клапите, които осигурявали водата да остане годна за пиене, били възстановени.

Колкото по-нагоре се катерим, толкова по-великолепен е изгледът към Синтра,

и по- застрашително се издига стената - до ръба на пропастта.

Между другото заваля дъжд, вятърът се усили, от което  картината стана съвсем страховита.

Опитите ми да се подслоня под една скала  са  безуспешни. И чадърът не върши работа -  заради вятъра.

Допълнително съм изнервена, защото девойката в това време  се вмъква в някаква бойна кула, за по-екстремни снимки,

а току до мене, две девойки храбро и безразсъдно се катерят на самата крепостна стена, за да си направят по-екстремни снимки!
 - „Ах, да могат да ги видят от някъде майките им!“ - си помислих, хем разтревожена, хем разгневена на младежкото безумие.  Но нямам време за повече умуване, защото девойката нетърпеливо  маха с ръка. А и разбрах, че дъжда все така ще спира и ще започва наново, а  ние бяхме  решили да щурмуваме самия връх, където някога е била резиденцията на мавританския управител - най- величествената  част от този исторически паметник. Дори само останките от тези каменни стени, които се извисяват днес, ни изпълват с огромен респект към строителния и военен гений на маврите. А гледката, която се открива долу, въпреки облачното време,  е неописуема!

Колкото и да бях уморена, трябваше да тръгваме, защото на това проветриво място, човек дъх не може да си поеме.

Вижда се замъка Пеня на отсрещният хълм

А   искахме да видим и Кралската кула.

Наречена е така, защото била любимо място за крал Фернандо. Тук той се усамотявал, за да рисува. Е, трябва да ви кажа, че добре е избрал мястото. Оказа се толкова тихо и вятърът не се усещаше. Докато пъшках след девойката и нещо коментирах, някой ни заговори на български. Едно семейство с детенце и то щурмуваше кулата. Разменихме по някоя дума. Оказа се, че и те били мнооого изненадани от лошото време в Португалия. Както и да е.

Бавно, бавно слизаме надолу.

След като излизаме иззад крепостните стени, по една пътека се отправяме да търсим църквата Сау Педро.

Според проспекта, тя се намира в този район. Била първата енорийска църква на Синтра, построена през ХІІ в. - след Реконкистата. Близо до нея се намира и рицарски квартал, датиращ от средновековния период. Вървяхме известно време, но тъй като беше много мрачно, бяхме сами сред гората,  аз се изплаших да не се изгубим в този огромен парк, заради което настоях да се върнем.

Макар с неохота, моята малка смела откривателка се съгласи.

По пътя видяхме и някогашни хамбари - хралупи в скалата, където  маврите натрупвали жито. Служели и като хладилници за съхранение на храна.

Още исторически данни за най-запалените любопитковци.
Мавританският замък в Синтра е с дълга история, стара като света. Тук са намерени първите човешки следи потвърдени от археолозите още от Х-VІІ в. пр.Христа. Счита се, че най-ранният етап от изграждането на замъка датира от ІХ-Х в. по време на владичеството на маврите по тези земи. През 1093 г. Афонсо І  - крал на Леон, завладява Синтра и замъка, от маврите. През 1147 г.  замъкът, който между временно бил превзет отново от маврите, капитулира доброволно и окончателно  пред първия крал на Португалия  - Афонсо Хенрих І. През 1839 година Фернандо ІІ наема замъка и се заема с пълното му възстановяване. През 1995 година Мавританският замък в Синтра, влиза в листите на Юнеско като световен исторически паметник.

Толкова за този исторически паметник. Време е да се качваме на автобуса и да продължим към следващата забележителност. Да вървим!