ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

                      СЪБОТА И НЕДЕЛЯ – ДНИ НА МУЗЕИТЕ

Първи ден в Лисабон! И макар, че навън е облачно и студено, на душата ми е слънчево, и очаквам с трепет да започне нашата откривателска мисия.
Добро утроооо, Лисабон!  

На рецепцията е друг, още по-любезен и усмихнат господин. Да би бил Бай Ганя тук, би употребил по-изразителната българска думичка - мазен, ама ний не сме от тях, как` Сийке, нали? След като се осведомява как сме се настанили, започва да ни разпитва къде смятаме да ходим, и  подложи девойката на кръстосан разпит, знае ли как да стигнем до там. Останал доволен от отговорите й, ни упъти  къде е туристическия център, откъде можем да си вземем дневни карти за транспорта, и накрая ни предупреди да си пазим чантите от крадци. Все полезна информация.

Според нашия пътеводител, една от забележителностите на Лисабон, е и  ескалатор Глория.

Оказва се, че спирката му е до нашата улица и всъщност е едно старовремско вагонче на релси, цялото изшарено с графити, което ви изкачва по една стръмна, ама много стръмна,

тясна, едноименна уличка, /и тя доволно изшарена с графити/до горния й край.

Разстоянието от началната точка - площад Рестаурадорес до  горния край, където е  Мирадоуро Сау Педро де Алкантара 

е около 200 м., и се изминава за няколко минути. Там горе, вече може да поемете към квартал Принсип Реал,

ако сте любител на пешеходните преходи като нас. А  в обратна посока, съвсем наблизо, се намира най-пищната църква /поне от тези, които ние разгледахме/ и музея към нея Сау Рок.

И още. Ако нямате дневна карта за пътуване, билета за това ескалаторче е 3.50 евро. И край него, както и край ескалатора Санта Жуста,

непрекъснато и денем и нощем, има навалица от туристи.

Ние обаче имаме други планове за деня и се отправяме към площад Рестоурадорес.

Решаваме в събота и неделя да обикаляме музеите, защото почти без изключение, всички почиват в понеделник, а някои дори и във вторник до обяд. Първо се отбиваме в пастелария  Casulo, която е на площада, за да се подкрепим с кафенце и вкусни сладкарски изкушения. Взимаме си карта за деня от близкия киоск и потъваме в огромната паст на метрото.

Трябва да слезем на спирка Сау Себастияо, или както там се произнася. Скоро обявяват  името на  спирката. Излизаме и тръгваме надолу по улицата. Ами, то в Лисабон има само надолу и нагоре, както стана ясно. Продължаваме по широката Авенида Антонио Аугусто  де Агиар.

От двете страни на авенюто се издигат модерни високи сгради,

първите етажи, на повечето, заети от добре аранжирани, представителни магазини на реномирани световни марки, примамливо подканящи  да ги посетите.

Този квартал е един от модерните нови квартали на Лисабон – лъскав и престижен.

И ето ни пред вратите на музея Гулбенкян.

Първо попадаме в една градина, потънала в ярка зеленина.

В дъното, до малко изкуствено езерце, е сградата на музея.

Влизаме вътре….. и забравяме за времето.

Първата галерия съдържа артефакти, свързани с развитието на египетската цивилизация до римския период. Разглеждаме  маска на мумия и всякакви археологически находки от този период. Следващата галерия е посветена на гръцкото и римско изкуство. Витрините са отрупани с монети, медальони и голяма колекция от асирийски релефи.

Следват залите с ориенталско изкуство, или така наречената Ислямска галерия. Как да опишеш невъобразимото богатство от килими с прекрасни мотиви и гоблени с разнообразни сюжети. Ами керамичните изделия – вази, чинии, чаши с фин рисунък. Или цветните рисунки на старинни ръкописи, разкошните подвързии на Корана и други скъпоценни древни книги. И още -  красиви стъклени лампи от джамии. Всички тези експонати проследяват различните художествени тенденции в Персия, Турция, Сирия, Армения и Индия от 12 до 18 в. Като знаете изтънчения ориенталски вкус към красотата и изяществото, можете да си представите за какво иде реч.

Но това не е краят. Следва китайската и японска галерия с богата колекция от порцелан. Кой не знае колко прекрасен и фин е рисунъкът на китайския порцелан, или съвършения японски изказ в изкуството. Не можем да се наситим да гледаме тези различни по големина изографисани вази, сервизи и порцеланови статуетки и украшения, параваните с японски мотиви. С една дума финес, изящество и главозамайваща красота.

После започват залите с европейско изкуство. В началото са секциите с ранни средновековни ръкописи с цветни рисунки, красиви фини произведения от слонова кост, витрини с монети и медали от различни периоди и страни, като преобладават френските. Сребърни и златни накити, прекрасни стъклени изделия и украшения запленяват взорът ни. Ренесансът е представен с гоблени от Мантуа и Брюксел. Тук е и един от любимите ми ренесансови флорентински художници – Гирландайо, с един великолепен портрет на млада жена.  Следват залите с картини и скулптури от ХV-ХVІІ в., предимно с портрети от холандските и фламандски гении в изобразителното изкуство - „Портрет на стар мъж” от Рембранд, „Портрет на Хелена Формет” от Рубенс, „Портрет на мъж” от Ван Дайк. От пейзажите задържа вниманието ни един  морски пейзаж на Рюисдейл „Изглед  от брега на Норвегия”. Сред колекцията има и скулптури на Антонио Роселино и Андреа дела Робиа.

Създателят и вдъхновителят на тази забележителна колекция, Калуст Саркис Гулбенкян е живял в Париж дълго време, и затова произведенията на френското изкуство, заемат значителна част в неговата колекция.

Залите посветени на ХVІІІ в. съдържат богата колекция от картини на Хуберт Робер, Фрагонар, а ваятелските творби са дело на скулпторите  Жан Батист ІІ, Пигал. Има и една прекрасна Диана от Худон - един от бисерите в колекцията. Следват няколко зали с гоблени от манифактурите на Бове, Обусон и забележителна колекция от мебели от времето на Луи ХV и Луи ХVІ. Сред тях - голямо множество сребърни изделия, включително редки изделия на такива майстори като Дюран и Ленендрик. Колекцията от ХVІІІ в. завършва с платната на венецианския художник Франческо Гуарди и англичаните Лауренс и Гинсбъроу с един великолепен портрет на лейди Конингам.

Драматичното платно на Търнър „Корабокрушение на търговски кораб” и „Устието на Сена” ни отвеждат вече в ХІХ в., където са наредени картините на френските художници реалисти Коро, Миле, Фантин-Латур, както  и картини на художници от Барбизонската школа.

А накрая, върхът на удоволствието дойде в залите с картини на моите любими импресионисти. Ето го Дега с негов „Автопортрет” от младостта. Както винаги, като че ли сърдит на света, а всъщност раним и самотен. Има един прекрасен „Портрет на г-жа Моне” от ценителят на женската красота Реноар, една жизнерадостна картина на Мане „Момче надуващо балон” и още  една светла зимна картина от него „Топене на ледовете”.

 -„ Познах го, познах го! Това е Роден и никой друг!“ - възкликнах тихичко, току до ухото на моето детенце. Наистина беше той. Та нима нежните, изящни форми на телата му, понякога преплетени в сладка нега, човек може да забрави? Така прекрасни бяха и тук в творбите „Вечната пролет” и „Благословия”. Имаше и един бюст на Юго. И накрая, но не на последно място да спомена уникалната колекция от бижута и стъкло на Рене Лалик. И особено едното от тях - пеперуда с глава на жена. Изумителна гледка.

Изброих ви, в почти телеграфен стил, уникалните произведения на тази забележителна колекция, но ние много дълго и с наслада обикаляхме от зала в зала, а градусът на възторга ни, непрекъснато нарастваше.Накрая дойде ред да заситим и тялото, в малкото уютно кафе на приземния етаж, където сложихме началото на рибената седмица в Лисабон.

Виждайки сред какъв прекрасен парк е разположен музея, с не по-малка наслада, се разходихме из алеите му.

При това слънчицето, вече, грееше милостиво.

Излязохме през някакъв служебен вход, и се озовахме до една сграда, за която узнахме, че също е под егидата на фондация Гулбенкян, и в нея се помещава Галерия за модерно изкуство. Но ние решихме да си пазим силите за модерното изкуство, като посетим музея Берардо.

Скоро забелязахме високи каменни стени и кули на дворец, което ни заинтригува. Но се оказа, че това е Paco das Necessidades – бивша резиденция на кралица Мария ІІ, но днес Министерство на външните работи. Направихме няколко снимки на това, което се вижда, и обратно в метрото.

Следващата ни спирка ще бъде Музеят за антично изкуство.