ПЪТЕПИС ЗА БАРСЕЛОНА

ЕДНА ПЕЕЩА ВОДНА ФЕЕРИЯ

Бях чела противоречиви мнения в интернет, дали и през кой месец работят фонтаните. Тревожех се, защото в един пътепис прочетох, че през октомври  са закрити. А те са едно от нещата, с които, все пак, се афишира Барселона и всички настояват, че трябва да се видят. Затова решихме за по-сигурно да попитаме и рецепционистката в MNAC, в кои дни работят фонтаните. И тя, божем знаеше английски, но според думите й, през този ден /сряда/ спектакъл няма да има. Но, до отпътуването ни, все пак ще успеем да ги видим. Все е нещо. Да, ама не.

Но, да карам поред. И така, крачим си ние значи, в здрачаващата се октомврийска вечер,  и сме едни възторжени и щастливи пътешественички, навярно заради винцето,а? Не, не, щастливи, защото изпълнихме програмата си  и от втория ни ден в Барселона. Сега трябва да стигнем площад Reina Maria Cristina, да зърнем MNAC осветен, от там на площад Испания, а сетне метрото и сме в хотела. Малко преди да изскочим на площада с фонтаните, обаче, дочуваме музика…… и още в далечината виждаме, че светлинното шоу на пеещите фонтани е започнало.

Няма грешка. Давааай..... Пробягваме последните няколко метра и се приобщаваме към многобройните зяпачи около фонтаните. 

Малко информация докато си поемем дъх. И тази атракция е направена за Световното изложение от 1929 гдина. Дело е на Carles Buigas и в продължение на два часа - от 19 до 21 часа през зимните месеци, и от 21 до 23.30 часа, през останалите сезони, на всеки половин час, започва този хипнотичен танц на водата, под звуците на музика.

В зависимост от музиката. Водоскоците са по-малки и някак движенията им са по-нежни, когато звучи класическа музика,

но щом засвири джаз или по-игрива музика сякаш и водоскоците полудяват.

При това непрестанно менят цветовете си –

ту са розови, ту зелени,

ту отново стават бели.

Групирани са и оформят

един полукръг от по-малки водоскоци,

а в центъра понякога водата се издига до 15 метра височина.

 

А там горе - осветен и величествен, е изправил снага музея.

Картината е наистина впечатляваща. На финала прозвучава прочутият химн на Барселона, в изпълнение на Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри, и  водните струи избухнаха в неистова игра от звуци,

светлина и водна феерия, а после постепенно тихо и грациозно изчезнаха.

През това време, всички ние се тълпяхме все по-близо до фонтана, за да снимаме безконечните форми,

които образуваше водата в това екстравагантно светлинно шоу.

Но мисля, все пак, че ще ти досади, ако се опиташ да го видиш втори път. Все  пак не е картина или скулптура.

 

Отправяме се към площад Испания - красиво осветен - но ние вече нямаме очи за неговата пищна красота. Искаме час по-скоро да се приберем в хотела, и да вземем по един душ. После в леглата до утрешния напрегнат туристически ден.

Buenas noches, Barcelona!