ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

                      НА ВЕЛИКДЕН - В МАНАСТИРА ЖЕРОНИМУШ
 

Великата Неделя и православният Великден е, ама нещо не можем да го докараме великденското настроение  без ритуала с боядисаните яйца и  козунаците. А и агнешко печено с дроб сарма,  няма да ни чака за обяд.
     
Затова решаваме, поне, да започнем дългия си туристически ден с една църква. Избираме манастира Жеронимуш, който грабна очите ни предишния ден. А и предварително бях чела, че това е един от историческите символи на Лисабон и културен паметник на Юнеско.

Минаваме през площад Росио, за да пием кафе с кроасан, в кафе Gelo на ъгъла, което ни стана любимо и предпочитано.

Девойката прескача да купи  дневни карти, на отсрещния ъгъл на площада. Вече наближава 9 часа, а и кафетата, и улиците, и площадите все още пустеят. Докато чаках моя гид, чудейки се защо в  този район туристите не са от най-ранобудните, ето че тя се връща и ми разказва една любопитна историйка. Докато пресичала площада, се разминала с някакъв  раздърпан младеж, който почти беззвучно, само с устни, прошепнал въпросително „хашиш”. Какво си е казал - тази мома, толкова рано, какво ще търси по празните улици, ако не нещо ободряващо.  Но, когато бяхме заедно, не смееха да предлагат стоката си. Явно нямах вид на застаряващо хипи.

И ето ни пред манастира. Този прекрасен монументален паметник, в стил късна готика, е невъобразимо красив и доста по-различен от видяните до тогава готически църкви.  Причината е, че е построен в типичния, неповторим португалски стил –  мануелин, носещ името на крал Мануел І. Възникнал е по времето на неговото владичество – късния готически период и началото на ренесанса.

Според легендите, някога тук е имало малък храм, където Вашку да Гама и съратниците му, са отправяли своите молитви пред Бога, преди изпълненото с неизвестности морско приключение. През 1502 г., крал Мануел І решил на това място, да въздигне достоен за подвига на мореплавателите храм, в чест на Богородица и по повод успешната експедиция на Вашку да Гама в Индия. Строителството продължило повече от 50 години с първото злато, което донесли моряците от Индия. От тогава, всички моряци измолвали, тук, божието благоволение, преди да потеглят на поредната си експедиция. И още нещо любопитно - само храма не бил разрушен в този район, при голямото земетресение през 1755 г. Иди сетне и не вярвай в Бога, а! Тук, през 2007 година е подписан Договора за Европейския съюз.

С изненада откриваме, че пред главния портик вече се е извила една тлъста опашка от посетители, и щем не щем, заставаме да чакаме реда си.  Оказва се, че тази опашка не е за самата църква, а за манастира към нея, както и за Археологическия музей.

Решаваме първо да влезем в манастира, а след това в църквата. Едва сетне разбираме, че навалицата е заради безплатния вход.
Запомнете - в неделя до 14 часа всички музеи в Лисабон са безплатни!

Вече сме в манастира, който е на два етажа,

с открити сводести коридори, заобикалящи малко дворно пространство.

Таваните са в типичния готически стил с нервюрите, оформящи сводовете, но богатата украса по колоните и сводестите прозорци и врати,

е по-различна от всичко видяно до сега. Тези колони във формата на осукани корабни въжета,

цялата пищна орнаментика във вид на раковини, корали, вензелите във вид на кралски корони и котви, редуващи се с традиционните готически форми, вратите и прозорците обрамчени с типичната готическа каменна дантела - всичко това те възторгва и докарва до естетически екстаз.

Дори и моето момиче, което трудно дава израз на възторга си, този път не спира да се възхищава, и настоява да я снимам,

едва ли не до всеки свод, колона или прозорец. Сигурно над стотина снимки направихме, неспирайки да цъкаме с език.

Изкачихме се и на втория етаж, откъдето още по-добре се вижда купола на храма с островърхите кулички около него, и отново снимки, снимки…

Когато слязохме на първия етаж, в една от залите видяхме  камерен оркестър, чийто музиканти се подготвяха за концерт.

Побързахме да заемем места, докато има свободни столове, и когато концертът започна, най-сетне изпитах празнично великденско настроение. Оказва се, че или португалците много се стараят за своите туристи, или тези концерти в музеи и църкви са нещо обичайно за културния им живот. За жалост не дочакахме края на концерта, защото имахме дълъг списък с обекти за обхождане.

Встрани от изхода, се озоваваме в голяма зала, чийто стени, целите са  в другия типичен португалски стил в архитектурата и изобразителното изкуство -  азулежу.

При него,  вместо платна на художници, сцените с исторически сюжети и флоралните мотиви са изработени с керамични плочки.

Накрая излязохме и побързахме да влезем в храма.

Току до входа, от двете страни са поставени два каменни саркофага, богато украсени – единият на Вашку да Гама, а другият на поета Луиш де Камоинш. Беше пълно с посетители, защото течеше неделната служба и беше неудобно да се снима.  Иначе и  храмът е в  мануелин стил.

Огромните колони, които оформят главния неф, са като осукани корабни въжета, капителите са украсени с раковини, корали.

Около главния олтар, има няколко капели в чест на Богородица и други светци, целите в злато, а на втория етаж се издига едно Разпятие.

Наложи се да дойдем още веднъж в манастира,

а в църквата влязох още няколко пъти,

но или имаше служба, или пазачите не даваха да се приближиш до капелите, около главния олтар.

Е, аз все пак издебнах един момент на невнимание на пазача, и прескочих кордона за един-два откраднати кадъра, но много скоро бях помолена учтиво  да напусна загражденията.

Какво ли не е готов да изтърпи човек, в името на една снимка!

Тук е може би мястото да спомена, че португалците са  много, много набожни. Непрекъснато  -   сутрин, обед, вечер -  в църквите има служби, а народа влиза и се моли най-усърдно. А пазачите в някои от църквите са истински  Цербери -непреклонни. Кратките схватки  с тях, /е, бяха тихи и строги предупреждения, вие да не си помислихте, че съм водила ръкопашен бой с тях,а?!/  имаха променлив успех за двете страни, но все пак, не излизах без трофей за ужас и срам на детенце.

Излизаме навън, правим многобройни снимки на северната порта, която е с типичния готически свод. Но тук, вместо статуи на светци, са поставени статуите на великите откриватели, начело с тази на Хенри Мореплавателя.

В едното крило на манастира е разположен археологическия музей, но ние го пропускаме, и се отправяме в западния край на сградата, където е Морския музей.