Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

ДА ОТКРИЕМ ЗАЕДНО ПОРТУГАЛИЯ

Определено не считам излагането на полезни сведения за своя силна страна, но мисля, че донякъде, ще се позабавлявате с нашите премеждия из тази далечна и непозната страна. Все пак, не съм твърдяла, че моите писания стават за пътеводител, макар че според моята умница, такава би трябвало да е целта на тези записки. Дали не е права и това не са просто графомански напъни?! Но аз не мога да пренебрегна чувствата, настроенията и емоциите, които съм изпитвала по време на едно пътуване, и ще карам така. Който иска да ме следва.

Вече споменах за благополучното ни пристигане и как грохнали от умора се изпънахме в леглата. Но, дали от умората, или от грохота на прелитащите самолети, /значи летището наистина е твърде близо до града/ това не стана веднага. После, по някое време се събудих от проливния дъжд, който се изсипваше навън. “ Хъм - помислих си - този неочакван дъжд не беше предвиден, но дано поне се извали през нощта.“

На сутринта, първата ми работа беше да вдигна щорите, и да отворя балконската врата. Ужас! Небето покрито с мрачни, сиви облаци и студеноооо! Ами сега? Девойката ме укорява, че не съм взела поне една вълнена блуза, и ми предлага една от своите, в комплект с един голям черен шал. Освен това, другият път, щяла да проверява какъв багаж взимам, представете си. И така, през следващите дни, бях опакована с една-две блузи, сако и шлифер, а главата ми беше увита като на един муджехидин! Шлифера и шала свалях епизодично. А, да не забравя и чадъра, като продължение на ръката, защото непрекъснато влизаше в действие.
Като съм започнала за времето в Португалия през тази седмица, поне да приключа темата. Всеки, който е изучавал английски, знае, че има отделена тема за времето в Англия. А и всеки знае, че това е една от темите, които англичаните непрекъснато предъвкват. Четях, и не можех да си представя, как сутринта ще видиш, че е слънчево и докато заключиш вратата, за да излезеш, то взело че заваляло. А колкото до вечните им разговори за времето, обяснявах си го със студенината и нежеланието им да споделят личните си тайни.

Боже, колко съм се лъгала! Всичко беше точно така и в Португалия. Излизаш сутрин – студено, мрачно, градоносни облаци, и след половин час, няма следа от тях, а слънцето ласкаво грее. Хайде, сваляй шлифера и смъквай шала! След още 15-20 минути, както си грее, внезапно започва да вали ситен пролетен дъждец. Бързо обратната процедура. И после наново или в обратен ред – дъжд, вятър, слънце или облаци. И тази въртележка в рамките на един ден.

Разказваме на Ана, при втората ни среща, как ни е изненадало времето, а тя кърши ръце и се извинява, че за първи път, по това време на годината, времето е толкова студено и променливо. Анче, Анче, трябваше да стигна до Лисабон, за да ми признаеш тази ваша тазгодишна климатична тайна ли, моме?!? Колкото до разговорите ни с моята мома – аристократични, по английски тертип. По цял ден си говорим за времето и го благославяме, /и най-вече не ни омръзва!/ с изключение на моментите, когато обикаляхме музеите или църквите. Е, накрая вече се аклиматизирахме, или пък времето се постопли, та по-често я карахме, аз по сако, а младата дама с мен, дори с блуза с къс ръкав, заради снимките за Фейсбук. Другите туристи как приемаха времето ли? Различно. Имаше като нас, навлечени със зимни якета и ботуши дори, други шляпаха със сандали, къси панталони и блузки с къс ръкав.

Дълго се чудих откъде да започна разказа си за Лисабон, но след това въведение, реших да се поразтъпчем първо из старинния център и тогава подробно да опознаваме всяка историческа забележителност.

Лисабон е разположен върху няколко хълма, някои от които се спущат до самия бряг, където река Тежу се влива в Атлантическия океан. Заради това, местните жители го делят на „ долен” и „горен” град, в зависимост от местоположението на съответния квартал.

Да започнем с трите исторически централни площади, които ние обикаляхме по всяко време на деня: било сутрин, когато се срещахме с разбуждащия се град, било привечер, когато бяхме част от разхождащите се тълпи туристи, или късно през нощта, когато сградите и паметниците, красиво осветени са притихнали, и се чуват тук-таме самотни стъпки на закъснял минувач, или някой като нас - ненаситен турист, готов на всичко, за да заснеме и нощен Лисабон.

Започваме разузнавателните си действия от площад Рестоурадорес,

тъй като нашият хостел е на няколко метра от него. Площадът носи името си, в чест на възстановяването на независимостта от Испания през 1640 г. Поради това в центъра му се издига монументален паметник с алегорични статуи, символизиращи свободата и независимостта.

В западната му част се издига червеникава старинна сграда – Palacio de Foz.

Днес в нея се намира туристическия информационен център и туристически полицейски участък. До него се издига друга красива сграда – някогашно кино Еден.

Повечето от представителните сгради на площада

са превърнати в хотели.

Докато по-старите, с потъмнели фаянсови плочки по фасадите, са хостели.

На източната страна е спирката на автобуса за летището, както и входа за метрото.

Основните линии на лисабонското метро са четири: жълта, червена, синя и зелена.

На север започва Авенида Либертад, дълга няколко километра и достигаща до площад Маркиз дьо Помбал, в новата част на града.

Пищно украсена с дървета от двете страни,

и красиви потънали в зеленина оазисчета, тази улица претендира да е португалската Шан-з-Елизе,

но далеч не е така популярна за туристите.

В южния край на площада се издига старинната красива сграда на ж.п.гара Росио,

откъдето тръгват влакове за околните градчета,

включително и за Синтра.

Срещу нея, вляво, започва следващият най-известен централен средновековен площад - Дом Педро ІV, по-известен с популярното си име - Росио.

В средновековието на него са издигали кладите, на които били изгаряни, обявените от инквизицията еретици и магьосници.

В двата края на площада се издигат два блестящи барокови фонтана и 27-метров мраморен обелиск на крал Дом Педро ІV.

Не по-малко впечатляващ е паважа - покрит с красиви мозаечни плочи. Това е една от най-характерните особености на Лисабон – многобройни площади, улици, мирадура са застелени с красиви фигурални мозаечни плочи, което го прави много привлекателен и живописен. През ХІХ - ХХ в. със своите кафенета, Росио е бил притегателен център за артистичната бохема на града.

Тук се намира едно от най-известните кафенета - Nicola.

Ние обаче си избрахме кафето, преди него – Gelо, и там си пиехме сутрешното кафе.

В северната част на площада се издига внушителната сграда в неокласически стил на Националния театър Дона Мария II.

Приземните етажи на всички сгради около площада са приютили кафета, магазини, пастеларии.

Следващият исторически площад е Фигейра.

В неговия център се издига конната статуя на Дом Жоау І.

От този площад тръгват трамваите и микробусите до някои от историческите забележителности.

От разположените тук кафета

се открива великолепна гледка към замъка Сау Жоржи.

В града има много анголски емигранти. Нали са били бивша колония на някогашна велика Португалия

Излишно е да споменавам, че по уличките между тези три площада се намират безброй малки романтични рибни ресторанти, където неизменно приключвахме дългите си туристически дни. Да не пропусна и едно любопитно местенце – A Ginginha.

Това е едно малко, но много популярно заведенийце на гърба на площад Росио.

В него се предлага вишньовка по стара изпитана рецепта. Клиентите минават и удрят на крак по едно, в малки чашки.

И тъй като ни беше по пътя, и ние от време на време удряхме по едно, заради емоцията - въпреки, че аз не съм любителка на ликьорчетата. Но не може да дойдеш в Лисабон и да не пийнеш една жинжиня!