ПЪТЕПИС ЗА ЛИСАБОН

НАЧАЛОТО  БЕ….  ЛЕТИЩЕ  ШАРЛ  ДЬО  ГОЛ

Ето че наближиха дългите великденски  пости, и един копнеж се пробуди в моето скитническо сърчице – копнеж към пътешествия и вълнуващи преживявания в непознати страни. Познато чувство, нали? Въпросът беше накъде да поемем? След дългата студена зима и мрачна пролет никак не ми се щеше да мръзна из мъгливия Албион, или из някоя от подредените северни европейски държави. Тогава моят гид подхвърли идеята за Португалия – далечна, непозна, най-западната европейска държава. И щом е до Испания, и там по това време на годината ще да е слънчево и с летни температури, предполага се. Ха-ха-ха!?!
    

За по-сигурно, моето слънчице изпраща имейл на една португалска девойка, / с нея участваха в летен семинар, организиран от фондация Фулбрайт/ за  да получи информация от първа ръка, като какви, аджеба,  са прогнозите за времето в Лисабон. Моменталният отговор гласи, че през тази част от годината, дните са горещи, а нощите студени. И аз, нали така и си останах един наивник на средна възраст й се доверих. Взех си само летни блузки, заради което, в предстоящите седем дни, горко  щях да се кая. Дори, в последния момент си оставих в София по-дебелото сако.  Добре поне, че не захвърлих и шлиферчето.

Ноооо, за времето в Португалия, по-късно. А сега да карам поред. И така, речено - сторено. Девойчето купува билети и резервира хостел. Еее, хостел, ама в историческия център на Лисабон. Ще летим с Еър Франс, защото ще имаме 9-10 часа престой в Париж! Ураааа!
   

След като се уверих, че всичко е уредено, се замислих какво знам за Португалия. Оказа се, че е тера инкогнита в пълния смисъл на думата. Освен за един Вашку да Гама, и че там се е подписал договора за създаването на Европейският съюз, нищо друго не знам. Е, имаше и някаква карамфилена революция, през средата на миналия век, срещу диктатора Салазар. Отгърнах учебника по западно-европейска литература, а там, само една страничка за португалската литература. Оказа се дори, че в София не може да се намери пътеводител за Лисабон, та една приятелка трябваше да донесе на моята екскурзоводка от Лондон. Но, добре, че го има  чичко Гугъл, за да спретна пак една амбициозна, запълнена до краен предел програма.
   

И дойде ДЕНЯТ! Е, вярно е, че сърцето ми леко се свиваше, защото беше петък 13, но зажумях и само си пожелах попътен вятър. Пристигнахме рано-рано около 6 часа  на летище София, защото самолетът излиташе в 6.55 ч.Тук е мястото да кажа и две думи за бакшишите. Мислех си, че като е толкова рано, а и след този скок на цените на горивата, кой знае как ще ни одерат... Но,  таксито, което поръчахме от Студентски град, ни закара до  летището само за 10 лева. И на връщане, имаше достатъчно чакащи таксита, за да се разберем за същата сума.
      

Ето ни, след една година, отново на терминал 2. Чекираме багажа, преминаваме граничния контрол и сме в самолета. Заемаме местата си, затягаме коланите и излитаме. Ако всичко е наред, полетът трябва да продължи 2.55 часа. Стюардесите в елегантни униформи, /нали са французойки/ усмихнати и любезни, си изнасят урока за безопасно летене. След около час поднасят закуската. И докато кроим планове, накъде ще поемем в Париж, чуваме, че трябва отново да затягаме коланите, за да сме готови за кацане.

    

Приземяваме се на летище Шарл де Гол. Пише, че е най-голямото във Франция. Разположено  на 25 км. от Париж. Разполага с 8 терминала.

Ние от България излитаме и кацаме на терминал 2 F.

Всички бързо се насочват към изхода, а ние, внимателно  следвайки табелите, се опитваме да намерим залата, от където да вземем RER /метро, което достига до околностите и близките градчета до Париж. / Тук поизгубихме известно време, докато се оправим с автоматите за билети, но винаги се намират любезни люде, които да те насочат. В началото не исках да повярвам, че от летището до Ил дьо Сите, цената е 9 евро и кусур, но билетите са купени, и ние се отправяме към центъра на Париж. Пътуването трае около 30-40 минути. Заради часовата разлика е едва 9 часа парижко време. Разполагаме с цял един слънчев ден в този неповторим, забележителен град. Добро утрооо, Париж!

Но, за шеметната ни надпревара с времето в  невероятния град, по-късно.  Някъде след 18 часа, вземаме метрото от бул. Сен Жермен, и пристигаме отново на летище CDG. Докато обявят полета ни, зяпаме по магазините, пием кафе и правим снимки, за да убием някак времето.

Отправяме се към терминал  2D и от там в самолета за Лисабон. Полетът продължава два часа и половина. И тъй като имаме, отново, един час разлика във времето, ще кацнем в 21.55часа. Процедурите се повтарят от други усмихнати и елегантни французойки, сандвичите са изядени, а ние вече тръпнем в очакване.
      

Междувременно португалската госпожица е изпратила имейл, че ще ни посрещнат на летището. Моята екскурзоводка  е истински изненадана от приятелския жест на португалката, макар че, ако питат нея, тя би предпочела сама да се справи с първите предизвикателства на непознатия град.

Когато започнахме да се спускаме, нощен Лисабон грееше, окъпан в светлини, които примамливо трептяха.

Кацаме на терминал 1,

изчакваме багажа си и се отправяме към изхода, където вече ни очаква тъмнокоса, усмихната девойка и нейният приятел. Прегръдки, целувки, представяне едни на други, и се качваме в колата. Булевардите и авенютата са почти празни, с рехаво движение. Нашите любезни домакини ни показват забележителностите, покрай които минаваме, в тази нова и супер модерна част на Лисабон.
    
След като се полута из стръмните улички, нашият нов познат, най-сетне, спря на площад Рестаурадорес.

Оказа се, че хостел Pensao Monumental, за който имаме резервация, се намира на една крачка от него. Е, и фасадата и интериорът, не са чак толкова монументални като името му, но както и друг път съм казвала, за мене най-важното условие е, да е в историческия център. Посреща ни  любезен, усмихнат администратор. Регистрираме се, разделяме се с нашите любезни посрещачи и дотътряме багажа до стаята.

Вземаме по един душ и в леглата.

Лека нощ, Лисабон!